Как работи Долината?

Увод

Тази статия разглежда високо-технологичната индустрия в Силициевата Долинa, и по-конкретно: компютърната индустрия. Целта е да обясним каква е динамиката в индустрията: кой с какво се занимава, и защо; какви са факторите, които влияят на индивидуалния избор на младите кадри; и кои са уникалните свойства на компютърната индустрия в района, в сравнение с други места по света.

Когато говорим за Американската компютърната индустрия, трябва уточним разликата в понятията в сравнение с Българската компютърна индустрия. В Долината е трудно да наречеш една фирма "голяма" ако в нея работят по-малко от хиляда човека; освен това интересните фирми обикновено разработват оригинални продукти. Последното наблюдение е важно: когато местната индустрия започне да се фокусира върху целия цикъл на произвоство, от концепция и дизайн до тестване и поддръжка, възможностите за глобално влияние и финансов успех растат значително. Трудно е да разработваш оригинални продукти и услуги ако усилията на фирмата ти отиват предимно за реализиране на чужди идеи или тестване на чужди продукти (както при типичните видове outsourcing).

В останалата част на статията ще обсъждаме индивидуалните участници и техните способности и мотивация, както и поддържащата инфраструктура: образователна система, капитал, закони. Точно тези фактори влияят съществено на динамиката в региона. Понеже всяка от тези теми е много обширна сама по себе си, изложението понякога ще е изкуствено лаконично.

Висше образование

Инфраструктура. В американската образователна система има няколко категории университети. Класациите най-често използват критерии като: качество на научната работа, на професорите, и на студентите; възможности за реализация и начална заплата на завършилите; репутация сред останалите заведения. В информатиката (Computer Science) най-добрите университети в момента са MIT, Stanford, UC Berkeley, и CMU. В конкретни дисциплини има и други важни центрове, като например Cornell и Princeton за теоретична работа. Добрите кандидат-студенти обикновено биват приети и учат в някой от добрите университети. Там се работи сериозно, ако искаш да завършиш сред първите. За повечето курсове има домашни всяка седмица, или през седмица. Тези домашни често отнемат доста усилия: например между пет и десет часа на седмица за всеки по-сериозен курс и съставляват значителна част от оценката. Навременното изпълнение на домашните често има същата тежест като изпитите, и домашните завършени със закъснение губят почти цялата си стойност. Изпитите обикновено не могат да бъдат повтаряни, или повторението води до драстично понижение на успеха. Оценяването за много от курсовете е "по крива", т.е. съставя се разпределение от точките на всички студенти, и например 25% получават "А", 25% "B", и т.н. Ако имаш отличен успех, и възможности има много---всички фирми се опитват да наемат инженери като теб. Истинският успех обаче само предстои, защото в много от фирмите следват повишения на базата на доказани умения в работата. Но за това ще пишем по-късно.

Накратко искам да дам един коментар по отношение на думата "инженер". В Българското висше образование често се прави разлика между "технически" специалности и по-чисто "математически" специалности (например, разликата между това да учиш информатика в Техническия Университет и във ФМИ на Софийския Университет). Някои хора се гордеят, че са Информатици, а не някакви Жичкаджии. Други пък---точно обратното. Бил съм свидетел (и понякога невеж участник) в това. Истината е че водещите образователни програми в света интегрират тези две перспективи успешно, и така завършващите студенти имат опит с теоретичните, както и практическите страни на областта си. В индустрията, титлата "Софтуерен Инженер" се използва когато една фирма иска да подчертае че работата изисква комбинация от теоретични и практични умения (например: да можеш да анализираш сложни разпределени системи и алгоритми и едновременно да реализираш надежден и ефикасен код; или пък да разбираш от теорията за дизайн на потребителски интерфейси, и също така да можеш да подбереш правилния език и да ги осъществиш).

Пак на темата за смесването на теорията с практиката, в много от Американските университети има възможности за научна работа през учебната година. Това е вярно дори още в първите години, когато студентите все още се ориентират каква специалност да изберат. Тази научна работа може да доведе и до публикации, които са важни ако искаш да продължиш в докторска програма (PhD). В MIT тази програма се нарича UROP (Undergraduate Research Opportunities Program), като работата често е платена стига да имаш възможностите да допринесеш нещо към проекта върху който работиш.

Индивиди. И в най-добрите университети има някои не дотам успешни студенти. Причините за това са най-различни: някои младежи спират да работят сериозно без надзора на родителите си; други са се отличавали в обкръжението си в училище, но не и в средата на други подбрани ученици от цял свят; и най-накрая, повечето университети в САЩ (дори най-престижните) имат програма за интегриране на етнически малцинства, която запазва известно количество места във всеки нов клас за представители на тези малцинства, дори да има по-добри кандидати извън тази категория (интегрирането на малцинствата е важна и обширна тема, за която няма място тук).

Аналогично, дори в по-неизвестните университети и колежи понякога има студенти които се отличават до такава степен, че могат да бъдат сравнявани с най-добрите в световен мащаб. Най-често причините тези хора да попаднат там са от личен характер.

Финанси. Образованието в САЩ е скъпо, особено в добрите частни университети. Много студенти взимат значителни суми на заем, за да могат да си позволят да завършат; тази практика изисква да имаш цел, да знаеш защо си решен да учиш толкова години като същевременно не получаваш заплата и трупаш дългове. Тази система има много положителни страни, защото поощрява несериозните да търсят други занимания. Ситуацията с чуждестранните студенти е още по-трудна, защото много от източниците на държавни заеми не са достъпни, и съответно се налага да се прехранваш с допълнителна работа.

Капитал и закони

Една от най-привлекателните страни на Силициевата Долина е наличието на капитал за образуването на нови фирми (venture capital). Заедно с концентрацията на образовани млади хора и опитни "ветерани", това е горивото, което движи компютърната иновация, и причината Долината да е водещият център на компютърната индустрия в света.

Фондовете, които инвестират в новообразувани фирми имат различна големина, често от порядъка на няколкостотин милиона долара, инвестирани в десетки фирми. От тези фирми, може би не повече от една трета биват успешни. Останалите фалират, или биват продадени на цена която възстановява капитала на инвеститорите, но не носи нищо на служителите и на създателите на ликвидираните компании. Обикновено договорите за инвестиция включват условия, според които в случай на продажба или ликвидация първо се възстановяват парите на инвестиционните фондове, и само ако нещо остане то се разпределя по другите собственици (създатели и служители на компанията) според дяловете им.

Когато една фирма се реализира успешно (например когато бъде купена на добра цена или пусне акции на борсата), това носи знажителна финансова облага на основателите и служителите---особено тези служители, които са се включили най-рано. Културата която позволява по такъв начин да се разпределя богатството на всички участници е нещо специфично за Долината (и останалите технологични центрове в САЩ). Това разпределение продължава и във вече успелите фирми, където е прието опции да се дават на служителите при наемането им и периодично след това, според заслугите. Обикновено делът който получаваш от фирмата в която работиш подлежи на "узряване" (vesting): получаваш първите 25% след година работа, и след това още по 1/36 всеки месец, така че целият дял е твой след четири години работа. В този механизъм има още много тънкости, на които няма да се спираме тук.

Най-успешните фирми, често печеливши и в процес на бързо разрастване, пускат акции на борсата за ценни книжа. Този процес е сложен и скъп, но крайният резултат е че служителите, които имат дял във фирмата могат най-накрая да продадат акциите си. Когато една фирма расте бързо, често се създава очакване че това ще продължи неопределено дълго (което е невъзможно). Акциите поскъпват в резултат на това очакване, и фирмата трябва да продължи да расте, да инвестира в нови продукти, и да наема още работници, за да оправдае очакванията. Разбира се, не е задължително новите продукти да са също така успешни, както и със сигурност новите служители не могат да бъдат толкова добре подбрани и мотивирани колкото първоначалния екип. Резултатът е корекция на пазарната цена.

Цялата система за разпределение на капитал се базира на доста взискателни закони, които контролират кой може да инвестира в рискови, "затворени" фондове, каква информация трябва да докладва всяка фирма с акции на борсата, и кой може да бъде наеман за отговорни роли---например в борда на директорите в големи фирми. Въпреки всичкия контрол с цел да се избягват конфликтни интереси (като едно лице, което е в борда на директорите на две конкурентни фирми), често се наблюдават неявни оси на влияние, като например малки фирми, които наемат влиятелни личности за "консултанти", с цел да си осигурят достъп до големи клиенти или държавни поръчки. Това обаче сякаш е неизбежно в днешно време, в частния сектор, както и в политиката.

Ранна кариера

Възможности. Голям процент от завършващите с бакалавърска или магистърска степен отиват да работят в някоя от големите, установени фирми като Google, Microsoft, или Oracle. За някои това е възможност за сравнително плавно въведение в професията, за други просто начин да имигрират (често големите фирми имат рутинен процес за имиграция, и адвокати наети за тази работа; това ги прави привлекателни за чуждестранни студенти, които искат да останат в САЩ за постоянно). Дори сравнително посредствените студенти от добрите училища успяват да намерят работа по специалността си, защото имат реални умения: на това се основава репутацията на MIT, Stanford, CMU, и др. Много от най-добрите студенти, особено тези които обичат надпреварата и сериозната работа, избират да работят в по-малки фирми, където за да те наемат не е достатъчно да имаш добра диплома, а трябда да докажеш че можеш да допринасяш към работата на фирмата броени седмици или дори дни след започването си. В повечето добри учебни заведения има и култура, която поощрява студенти с нови идеи да основат собствена фирма: там шансът за успех може да е сравнително малък, но пък успехът често носи големи награди (като пример можем да дадем Лари Пейдж и Сергей Брин от Станфорд, основатели на Google).

Възможностите за сравнително бързо издигане в системата са характерен мотив в Долината. Тези възможности са дълбоко вкоренени в Американския идеал (The American Dream) всеки да има възможност да се издигне, независимо от каква среда произлиза. В днешно време този идеал е най-валиден в технологичните индустрии, където умствените способности са съществени и ценени.

Конкретно в компютърната индустрия има няколко типа работа, които изискват различни видове умения но подобно образование. Един типичен пример: Майкрософт наема новозавършили студенти в една от следните три категории: разработчик (developer), тестър (tester), и мениджър на продукти (product manager). Разработчиците пишат код, тестърите тестват код (което понякога изисква писане на код, разглеждане на чуждия код, и т.н.), а мениджърите на продукти работят върху това какви възможности трябва да има всяка нова версия, и кои са най-важните бъгове които трябва да бъдат коригирани. Студенти от една и съща специалност могат да се ориентират към всяка от тези категории работа. Изборът зависи много от личните възможности:

• Разработчици обикновено стават студентите които могат да пишат сериозен код, или за които работата на тестър изглежда не толкова интелектуална(което е вярно понякога, но далеч не винаги). В моята работа често съм срещал хора които искат да бъдат разработчици без да са наистина годни за тази работа, но биха имали страхотен успех ако само могат да бъдат убедени да се занимават с тестване.
• За да си тестър се изисква умение да програмираш, но още по-важно е да мислиш донякъде деструктивно, да не се притесняваш от това да счупиш нещо, било то софтуер, хардуер, или егото на някой разработчик. В някои области на компютърната индустрия точно тестърите са тези които често взимат инициативата да водят реализацията на нови продукти: защото фокусът им по дефиниция е върху това как тези продукти трябва да работят за да бъдат приети добре от клиентите. Индустрията за игри е пример за това. Често за тази позиция се наемат хора и от местни колежи, понеже дълбочината на образованието не е толкова съществена.
• Позицията мениджър на продукт е интересна защото допуска това хора с най-различен опит и образование да се справят успешно (тук думата мениджър не се отнася за това да ръководиш работата на други хора; смисълът на този израз е че от теб зависи дефиницията на продукта, а в йерархията си на нивото на инженерите и тестърите). Не е важно дали можеш да програмираш добре, но трябва да разбираш какво искат клиентите, и кои неща са възможни за разработка и тестване. Ако не умееш едното или другото, успехът в тази роля е труден. Виждал съм хора, които работят в тази позиция защото просто не могат да се справят с техническите изисквания за другите две. Често на такива служители се налага да прикрият неумението си като използват чуждите умения, и за съжаление това понякога води до повишението им. Както казват, така всеки изплава нагоре до нивото си на некомпетентност. Сравнявам такива хора с тези, които стават учители не от желание да образоват, а защото не могат да работят нещо друго по специалността си.

Във всяка професия работниците имат различни нива на способности: някои са некадърни, други посредствени, а малцина са изключително надарени. Това е естествено положение и като се изключат късметът и личните контакти, обикновено хората биват възнаградени според техния принос. За да постигне сигурен успех, човек трябва да е способен, и също така да се труди; по-добре посредствен и трудолюбив отколкото много способен, но мързелив. Впечатлението ми от Българската компютърна индустрия от края на 90-те години е, че връзките играеха много важна роля. Това беше една от важните причини да търся успех другаде. Предполагам, че това е така най-вече в по-големите фирми, където мениджърите които наемат не са съсобственици и съответно имат изгода да вършат лични услуги, като това не се отразява директно върху благосъстоянието им. Такъв ефект се наблюдава понякога и в САЩ, пак в големите фирми, предимно в периоди на икономически растеж, когато фирмите се надпреварват да наемат нови кадри, и последиците от пристрастни решения не са толкова очевидни.

Много хора, които не са запознати с работата в голяма, известна фирма смятат че тази работа задължително е интересна. Това често е вярно по времето когато една фирма расте бързо: появяват се уникални проблеми, които трябва да бъдат решени; има много възможности за издигане; настроението е приповдигнато. Вече споменахме че през годините на разрастване често фирмата наема работници, които са много по-слабо мотивирани от първоначалния "отбор". Затова, когато последва период на застой същата тази фирма престава да бъде интересно работно място: повечето колеги са посредствени, тези които не могат да вършат добра работа гледат как да издрапат нагоре и да стъпят на раменете на по-съвестните, спира безплатната храна в стола, и т.н.

Избор. Младите специалисти имат цял спектър от възможности, и често изборът се основава на разнородни критерии:

• Лични интереси: Практиката показва, че човек успява да постигне най-много и е най-удовлетворен, когато се занимава с работа която му е интересна.
• Финансови: Каква е заплатата? Каква част от фирмата ще получа във вид на опции (stock options)? Какво друго възнаграждение мога да очаквам?
• Риск: Ако получавам по-малка заплата, каква е вероятността дялът който имам от фирмата да струва нещо? Колко стабилна е тази работа, може ли фирмата да фалира? Или да започнат масови уволнения? Колко е вероятно да не мога да се справя с работата и да трябва да напусна по тази причина? (Често големите фирми дават повече възможности човек да се преориентира, или просто да се скатае от сериозна работа.)
• Стрес: Колко време ще изисква работата от деня ми? Ще трябва ли да работя вечер, или в "почивни" дни? Колко отговорност ще имам?
• Амбиции: Какви са възможностите за професионално израстване? Ако работя много, ще бъда ли повишен? Фирмата расте ли бързо? (Пазарът расте ли бързо?) Как ще повлияе тази позиция на по-нататъшното ми професионално развитие, и ще изглежда ли добре на резюмето (CV-то) ми?
• Юридически: Ще мога ли да имигрирам успешно? Трябва ли ми документ за работа с поверителна държавна информация (security clearance; това важи за сравнително малък брой фирми и позиции)?

Най-важното, е човек да може да прецени реалните си възможности, силните си страни, и да избере средата и ролята, които ще му донесат успех. Както се казва в една песен на Контрол: "Не винаги този, който губи е по-слабият". Може да загубиш (време, възможности, и т.н.) заради това, че нямаш добра представа за способностите си. Ако направиш добър избор и се трудиш, може да очакваш повишения и възможности да поемеш повече отговорност. Така или иначе, договорите за работа обикновено са необвързващи: имаш право да напуснеш по всяко време, и фирмата има право да те освободи по всяко време.

Професионалният път избран в ранните години оказва голямо влияние на възможностите по-късно. Ако избереш да си тестър, може да се окаже че е трудно после да намериш работа като разработчик, особено в по-голяма фирма където резюметата на кандидатите се преглеждат "на конвеир", без някой да се опитва да ги анализира по-подробно. Или пък ако се занимаваш изцяло с техническа работа дълго време, може после да е трудно да промениш ролята си като едновременно запазиш същата заплата (т.е. може да е необходимо да приемеш по-ниска заплата с перспективата за повече възможности в кариерата по-късно).

В рамките на възможностите си, човек е добре да се ориентира към работа която е малко вероятно да бъде стандартизирана и изнесена на друго място, където работната ръка е по-евтина. Това е друго предимство на Долината: нови фирми се образуват постоянно, и много от тях се стремят да разработват ценни, нови продукти. За такава работа се искат дълбоки умения и творческо мислене. Отговорните постове в новите фирми, в които има инвестиран местен капитал рядко биват изнесени в чужбина: инвеститорите обичат да виждат как върви работата, и това става много по-лесно когато главният офис е в същия район; също така, наличието на работна ръка мотивирана от възможностите за успех не е за подценяване---не са малко фирмите където някои инженери имат спален чувал в офиса. Ако производителността в Долината е около три пъти по-висока от тази в типичния Индийски офис, това прави износът на проекти непрактичен за продукти които са на гребена на вълната от иновации. Когато работата стане по-рутинна и добре дефинирана е много по-лесно тя да бъде изнесена, реализирана, и контролирана навън.

Ендшпил

Перспективи. Кариерите в компютърната индустрия са пословично кратки. Много компютърни специалисти избират в един момент да се оттеглят и отдадат на по-спокойни занимания като преподаване. Други намират място в някоя голяма фирма, където уменията им могат да бъдат полезни (или където просто не се работи много..). Трети, вече издигнали се до някъде в йерархията, остават мениджъри до края. Сравнително малко се издигат до най-високите нива (CEO, CTO, Vice President, General Manager, и т.н.), защото освен способности, такава позиция носи и постоянна отговорност. В някои фирми възможностите за повишение зависят много от времето, което си прекарал вече там. Понякога технически кадри избират да вземат диплома за бизнес администрация (MBA), защото това отваря допълнителни възможности за повишение (от друга страна, най-успешните творци в индустрията се отличават не с образованието си, а с мотивацията и ясния избор на цели).

Фактът е, че работата във високо-технологичните индустрии изисква от теб да учиш постоянно. Днешните знания и техники са съвсем недостатъчни и често остарели след само една-две години. Тази динамика е изморителна, и сравнително малко хора избират да я следват дълги години. Останалите имат две възможности: да напуснат сектора, или да намерят някое спокойно място където от тях не се изисква да бъдат постоянно в крак с времето.

Като заключение

Трудно е да разбереш една голяма икономическа система и един начин на живот без да ги изпиташ лично. Надявам се с тази статия да помогна на някои хора да разберат как работи моят свят. В ранните етапи на професионалния живот е много важно човек да взима информирани решения по отношение на това къде работи и върху какво. Съответно, необходима е добра система за оценяване на наличните възможности. Целта ми тук е да дам някои идеи в тази насока.